Задушница е ден за помен на душите на починалите. В православния календар са фиксирани датите на задушниците, които са 3 – Голямата задушница преди началото на Великия пост, Задушница преди Петдесетница (Черешова задушница) и Архангелова Задушница.
Според православната църква, няма дни, в които не се ходи на задушница. Вярващите могат да посещават гробовете на своите близки и да се молят за тях по всяко време.
В народната традиция обаче има някои вярвания, според които не се ходи на задушница в определени дни. Ето някои от тях:
- На първата задушница след смъртта на някого. Това вярване се основава на идеята, че душата на починалия все още не е намерила своето място в отвъдното и е в състояние на безпокойство. Затова се смята, че е по-добре да се остави душата да почива в мир, а близките да се молят за нея у дома.
- През първата седмица на Великия пост. Това е времето, през което православните християни се подготвят за Великден и се въздържат от месо, млечни продукти и други храни. Поради това се смята, че не е подходящо да се ходи на задушница, тъй като това може да се възприеме като нарушаване на поста.
- От Лазарова събота до Томина неделя. Това са дните, през които се чества Възкресението Христово. Вярващите се радват на празника и не се ходи на задушница, за да не се наруши радостта от Възкресението.
Разбира се, тези вярвания са само суеверия и не са задължителни за спазване. Всеки сам решава кога да отиде на задушница и да се помоли за своите близки.
Ето някои от основните неща, които трябва да направим, когато ходим на задушница:
- Да се помолим за душите на починалите. Можем да се помолим в храма или у дома.
- Да посетим гробовете на своите близки. Да ги пречистим, да запалим свещи и да положим цветя.
- Да раздадем милостиня. Това е начин да помогнем на душите на починалите да се успокоят.
Задушницата е ден за размисъл и скръб. Това е време, в което да си спомним за своите близки и да им изразим своята любов и уважение.