Мартеницата е един от най-почитаните и обичани български обичаи.
Известно е, че мартеницата е една от най-древните български традиции. Тази традиция продължава без прекъсване повече от 1300 години. Мартениците са широко разпространени също така в някои части на Румъния, Македония, Гърция, Сърбия, Албания.
На 1 март всички българи си разменят и си връзват мартеници на ръцете с пожелания за здраве, дълголетие, плодородие и благоденствие.
Традиционните цветове за мартеница са бяло и червено, а в някои части на България се използват също синьо и зелено.
Ето какво символизират цветовете:
Белият цвят символизира чистота, невинност и радост. Белите дрехи обикновено са празнични за булките, както и дрехите на светци и ангели.
Червеното е цветът на жизнеността, здравето и семейното огнище, червеното е символ на кръвта (на кръвната връзка), това е слънце и огън.
Обикновено в България свалят мартениците, когато видят първия щъркел или първите пролетни цветя. Мартеницата никога не се изхвърля, тя се връзва на цъфнало дърво и се отправя пожелание желание за сбъдване или се пуска по река, за да отнесе реката всички лоши неща.
Какво гласи легендата за Баба Марта и мартениците
Легендата разказва, че Баба Марта е сестра на по-големия Сечко (месец януари) и по-малкия Сечко (месец февруари). Марта е постоянно недоволна от братята си, защото те постоянно пият вино и вършат всякакви пакости, а не си гледат собствените работи, затова времето е променливо и непостоянно.
Когато Баба Марта е нещастна и им се кара, времето се влошава и става студено, но когато Баба Марта е щастлива и се смее, става топло. Баба Марта обича чистотата и не харесва стари жени, затова на 1 март стари жени ставали преди зазоряване, чистили и украсявали двора и къщата с червен плат, за да умилостивят капризната Марта.
Има една история за стара овчарка, която извела стадото си на полето в последните дни на март. Овчарката се надяваше, че Баба Марта ще ѝ даде хубаво време, тъй като беше на възрастта на овчарката. На Баба Марта това никак не ѝ хареса и тя помоли брат си, по-малкия Сечко, за няколко студени дни назаем. Баба Марта толкова се ядосала и настинала, че замръзнала овчарката и цялото ѝ стадо, превръщайки ги в камъни, от които започнал да блика извор с лековита вода.