Кои са най-разпространените български традиции и обичаи и какво повеляват те?
На 1 януари освен настъпването на новата година празнуваме един от големите празници в Българския народен календар – Васильовден. На този ден се изпълняват множество обичаи и традиции, които имат за цел да осигурят здраве, плодородие и благополучие за идващата година.
Обредна трапеза
Празничната трапеза за Васильовден е богата и разнообразна. На нея присъстват обредни храни, които се приготвят с цел да се осигури плодородие, здраве и благоденствие през цялата година. Сред задължителните блюда са свинска пача, петел или пуйка, баница или пита с дрянови късмети, орехи, мед, жито и ошаф. Трапезата се прикадява с тамян, за да се прогонят злите духове.
Сурвакане
Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината.
Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом.
Облечени са в празнични носии и носят дрянови сурвачки, украсени с парички, пуканки, сушени плодове и червени вълнени конци. С дръжката на сурвачката те почукват по вратите и пожелават здраве, плодородие и берекет. Сурвакат първо най-възрастния човек в дома и след това продължават с останалите членове на семейството. Пеят песни и благопожелават:
“Сурва, сурва година, Весела година, Зелен клас на нива, Голям грозд на лозе, Жълт мамул на леса, Червена ябълка в градина, Пълна къща с коприна, Живо-здраво догодина, Догодина, до амина!”
В знак на благодарност стопаните даряват сурвакарите с орехи, пуканки, сушени плодове и дребни парички.
Кукери
Друг важен обичай на 1 януари е кукерството. Кукерите са мъже, облечени в страховити маски и костюми, които изпълняват енергични танци и игри. Кукерството се смята за ритуал за прогонване на злите сили и за осигуряване на плодородие.
Самата дума „кукери” е с тракийски произход и означава „високи, маскирани хора”. Повечето участници в кукерските игри носят високи шапки /понякога над 2 метра/. Коренът на думата кукер „кук” и по-древната й форма „каук” означава „височина, кривина, високо място”.
Кукерските игри се провеждат в много български села и градове, но най-известните са в Разлог, Перник, Симитли, Брезник и други. На 1 януари в тези градове се провеждат големи фестивали, които привличат хиляди посетители от цялата страна.
Изработването на кукерските маски е своеобразно изкуство. Най-често са направени от дърво, кожа или вълна. Маската трябва да е грозна и страшна, за да се „изплаши” злото. Най-древните маски са във вид на овен, козел и бик. Някои маски са с две лица. От едната страна лицето е добродушно – чип нос, усмихнато лице. От другата страна носът е голям и гърбав, а лицето зловещо. Така се показват доброто и злото, които паралелно съществуват в света.
Не по-маловажни от материята са цветовете на украсата. Основният цвят е червеният – символ на плодородието и възраждащата се природа, слънцето и огъня. В българската символика червеният цвят „гони” злите сили и духове. Другият преобладаващ цвят е белият. Бялото е символ на водата, светлината и чистотата.
Костюмите също са разнообразни и често са изработени от вълна, козина или плат. Кукерите окачват по себе си хлопки и звънци, носят тояги, за да прогонят злите сили и така посрещат пролетта, символизираща плодородието и благоденствието.
Кукерските игри са завладяващо зрелище, което отразява богатата култура и традиции на българския народ. Те са важна част от българския фолклор и са включени в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството.
Ладуване
Ладуването, познато и като Топене на пръстени, е стар български обичай, изпълняван по време на празници като Гергьовден, Еньовден, Лазарница, както и на Нова година. Той е завещан на българите още от древни времена, когато по земите ни са живели заедно славяни и прабългари. Смята се, че в него се срещат черти още от тракийската култура. Макар и зародил се като езически, обичаят се практикува навсякъде по българските земи, дори и след масовото разпространение на християнството.
Ладуването се изпълнява само от неомъжени девойки и представлява колективно гадаене за женитба. С този обред момите се обръщат към Лада, богинята на любовта и съпружеския живот, за да им посочи какъв ще е бъдещият им съпруг. На деня срещу празника момите донасят от кладенеца или извора вода в бял котел. Всяка от тях слага в котела китката си от бръшлян и чемшир, на която привързва пръстена си, обеца, гривна или друг свой накит. Съдът се покрива с червено було или бяла кърпа и се оставя през нощта под трендафил или друго цвете “на звездите”.
На другата сутрин девойките отново се събират. Една от момите вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки, наречени “ладанки”. Те са специфични за ритуала и с тях се предрича за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених.
В края на ритуала котлето се оставя навън за през нощта. Ако обичаят се извършва на Нова година и водата в съда замръзне, се гадае за здраве през годината. Празникът завършва с общо хоро.
Васильовден е един от най-обичаните български празници. Той е свързан с многобройни традиции и обичаи, които са израз на вярата на българите в силата на природата и магията на празника.
Имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина.